Ивелина Христова става известна на цяла България с участието си в предаването Ясновидци, за което тя разказва, че е решила да участва, за да покаже какво могат хората с дарба като нейната.

Придобива прозвището Ясновидец номер 1 на България. Но това, което е малко известно за нея е, че тя е трето поколение родени феномени. Тя вече е световно известна с точните си насоки, правдиви съвети за питащия, прогнозира с изключителна точност бъдещи събития от личен план на събеседника, а също така, често сътрудничи в заплетени случаи в помощ на полицията. Освен всичко това, по време и на дългогодишния си опит и различни дарби дадени и от Бога, е доразвила и разбирането и тълкуването на карти Таро, както и значението на личните числа, свързани със съдбата на човек, тъй като няма случайни събития, всичко има значение и е свързано с Божия план.

"Приемете моите насоки за бъдещето ..."С моя опит и способности съм помогнала на много хора през последните години. Да благодаря и на Бог за неговата любов и подкрепа! Споделете с мен всичко, което напоследък преживявате, а аз ще Ви насоча, как можете да решите проблемите си и какви възможности Ви очакват занапред.

Често, по време на предавания, ме питат как започна всичко, как разбрах, че има някакви способности да предвиждам бъдещето, да лекувам и да помагам.

Всичко започна когато бях на 10 години, тогава с баба ми спахме на едно легло. Баба ми е жена, която обичах и уважавах много, тя беше много набожна, имахме икони навсякъде, и винаги ми казваше да бъде добра към другите както Господа е добър към нас. Имахме наистина специална връзка, но една нощ, докато сме спали, тя почина в съня си, но ние разбрахме чак на сутринта, когато видях, че не иска да се събуди. Преживях много тежко загубата.Но не бих казала, че съм усетила, че нещо се е променило драстично у мен. Но един ден, майка ми си беше наранила ръката и я болеше, и ми викна и каза да си поставя ръцете, за да ѝ мине. Аз малко по детински на шега, но вложиш енергия и си представях как е лекува моето докосване – тогава ръцете ми се загряха, та чак се изплаши, но болките на майка ми минаха. От тогава започнаха да се случват и други неща, проявления на бъдещи събития. Тогава не го осъзнавах като някаква дарба. Но започвах на казвам за нещата която съм видяла и мислех че ще се случат – даже се плашех, тъй като започнах да мисля, че аз ги предизвиквам с мисълта си. Казах на майка ми, почнах да и разказва и тя видя, че това което съм ѝ казала наистина се сбъдва. И тя, на свой ред започна да разказва на свои колежки. Те започнаха да идват, да им гледам на кафе и да ме питат разни въпроси, които ги вълнуваха.

Но аз бях още дете, и го приемах като на игра, като нещо нереално.

Има друго, което не съм осъзнавала докато съм била малка. Това е че когато исках нещо, започвах да си го рисувам на лист и са си представям, че е мое. И след известно време то наистина ставаше мое и то точно както си го бях визуализирала. Сега разбирам, че енергията, която съм влагала в рисунката, е помагала да се осъществи желанието ми.

По-късно в живота ми настъпи друга голяма драма за мен и това беше внезапната смърт на баща ми. Отказвах да го приема и се разстроих толкова силно този ден, че и сега не искам да се връщам към спомените. Но това беше деня, в който наистина нещата станаха силни и ясни за мен. От този ден винаги когато съм силно притеснена, изнервена, ядосана био полето ми явно става много силно, защото електрониката спира да работи, лампи, крушки не светят, телефоните нямат мрежа, часовниците спират, а даже се е случвало и крушки да гърмят.

Образите на бъдещи събития започнаха да стават наистина ярки, да ми се дава информация за някого ставаше по-лесно, по-ясно и детайлно. Почнах да предвиждам какво ще се случи.

При някои хора това е слабо развито и го наричат шесто чувство, те се чувстват особено или некомфортно когато предстои нещо лошо или имат добро предчувствие за доброто, при други го няма изобщо, но има и хора като мен.

Принципно децата са по-отворени към незримото и често вижда неща, които възрастните не могат. Това е само доказателство, че света е много по голям от това, което можем да видим с очите си и да го отричаме е също толкова наивно.

Понякога не ми се дава да видя какво го очаква някой човек. Вече зная, че това е така, защото той трябва да мине по пътя си и не бива да се опитва да промени това.

На някои от нас пътя ни е по-лек, на друго ни е по-тежък. Всеки има своята съдба и воля да я извърви или да я промени. Когато казвам бъдещето на потърсили моята помощ хора, им казвам това, което в момента им се дава да бъде. Но ако кажа на някой, че му предстои голяма промяна, това не означава, че трябва да спре да върви към нея, да скръсти ръце и да чака.

Това което вижда, трябва да е успокоение или стимул за по-усърдно работене към целта, мечата или каквото е притеснението на човешкото сърце.

Ясновидството е дарба, с която опитвам да помогна на колко се може повече. Ясновидството е необясним феномен.